Проф. Лилия Илиева за първи път представи ксерокопие на първата История на България от Петър Богдан в ЮЗУ „Неофит Рилски“
В Югозападния университет „ Неофит Рилски “ за първи път бе показано ксерокопие на целия открит ръкопис на Петър Богдан – „ За древността на бащината земя и българските каузи “. Ръкописът на най-старата История на България бе показан от проф. Лилия Илиева. Трудът е написан на латински език, поместен е в 200 страници, разпределени в 70 глави. Петър Богдан употребява съществени текстове на европейската просвета и се базира на Цезар Бароний и Мавро Орбини.
„ Мислех, че откритието и публикуването на този остарял текст е чисто теоретичен въпрос. Оказа се, че има и доста огромен публичен интерес ”, сподели по време на срещата проф. Илиева. Тя дефинира намирането на този труд като находка и означи, че е стигнала до него, работейки по план „ Гутенберговата гражданска война и българите, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “. Ръководител на плана е проф. Илиева, в екипа вземат участие още доцент доктор Гергана Падарева, доцент доктор Лъчезар Перчеклийски, доцент доктор Радослав Цонев, гл. ас. доктор Любка Ненова, доктор Красимира Хаджиева, гл. ас. доктор Биляна Тодорова, гл. ас. доктор София Мицова. Част от плана са още Маргарет Димитрова от Софийския университет и доктор Андрей Бобев – преподавател в ЮЗУ „ Неофит Рилски “ и член на Кирило-Методиевския теоретичен център.
Пред публицисти проф. Илиева изнесе една спонтанна лекция, разказвайки за плана. „ Задачата ни беше да изследваме нещо, което някак не се вижда, когато става дума за българската просвета през XVI, XVII и XVIII век. Това са времената, в които се е появила европейската новатор в българската просвета. Те се демонстрират на разнообразни места. Например първият българин, който е разкрил една остаряла печатница с кирилски букви във Венеция е родом от Кюстендилско. Но самобитен връх през XVII век се реализира в Северозападна България. Българите от този край получават опция да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан, по този начин потегля неговият популярен път на култура и национализъм “, описа проф. Илиева.
„ Целта на нашето проучване беше разкриването на някои български първопечатни книги, измежду които се появява и Историята от Петър Богдан “, сподели проф. Лилия Илиева. Според нея задачата на създателя е била да показа пред Европа българите по метод, който ще се одобри добре от европейците. Затова и той е посочил себе си като културен човек, който познава римската старост. Той е посочил, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Петър Богдан се цели към висшите политически кръгове в Европа, пред които обрисува географските граници на българите, обрисува границите по отношение на старите римски провинции, като акцентира, че това са български земи. Той е написал този труд за европейския четец, както и за българския интелектуален хайлайф през XVII век.
„ Мислех, че откритието и публикуването на този остарял текст е чисто теоретичен въпрос. Оказа се, че има и доста огромен публичен интерес ”, сподели по време на срещата проф. Илиева. Тя дефинира намирането на този труд като находка и означи, че е стигнала до него, работейки по план „ Гутенберговата гражданска война и българите, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “. Ръководител на плана е проф. Илиева, в екипа вземат участие още доцент доктор Гергана Падарева, доцент доктор Лъчезар Перчеклийски, доцент доктор Радослав Цонев, гл. ас. доктор Любка Ненова, доктор Красимира Хаджиева, гл. ас. доктор Биляна Тодорова, гл. ас. доктор София Мицова. Част от плана са още Маргарет Димитрова от Софийския университет и доктор Андрей Бобев – преподавател в ЮЗУ „ Неофит Рилски “ и член на Кирило-Методиевския теоретичен център.
Пред публицисти проф. Илиева изнесе една спонтанна лекция, разказвайки за плана. „ Задачата ни беше да изследваме нещо, което някак не се вижда, когато става дума за българската просвета през XVI, XVII и XVIII век. Това са времената, в които се е появила европейската новатор в българската просвета. Те се демонстрират на разнообразни места. Например първият българин, който е разкрил една остаряла печатница с кирилски букви във Венеция е родом от Кюстендилско. Но самобитен връх през XVII век се реализира в Северозападна България. Българите от този край получават опция да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан, по този начин потегля неговият популярен път на култура и национализъм “, описа проф. Илиева.
„ Целта на нашето проучване беше разкриването на някои български първопечатни книги, измежду които се появява и Историята от Петър Богдан “, сподели проф. Лилия Илиева. Според нея задачата на създателя е била да показа пред Европа българите по метод, който ще се одобри добре от европейците. Затова и той е посочил себе си като културен човек, който познава римската старост. Той е посочил, че българите се вписват в европейската християнска рамка. Петър Богдан се цели към висшите политически кръгове в Европа, пред които обрисува географските граници на българите, обрисува границите по отношение на старите римски провинции, като акцентира, че това са български земи. Той е написал този труд за европейския четец, както и за българския интелектуален хайлайф през XVII век.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ